КAP1 предл. Диал. Край. Не ли кар нас мина? Н. Геров, РБЯ II, 352.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КАР2 съюз. Диал. Макар.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КАР, ка̀рът, ка̀ра, мн. ка̀ри, м. Разг. 1. Електрокар. Сега се проучват нови типове електрокари — влекач, ремарке, триопорен високоповдигателен кар за 1000 кг и др. ВН, 1960, бр. 2673, 2.
2. Разш. Моторизирано средство за превозване на товари на къси разстояния в промишлени предприятия, на гари и под.
— Англ. car ‘кола’.