КАРАВА̀НИ само мн. 1. Вид потури от тънък плат, обикн. с къси крачоли. Изпратен в Пловдив, .., той [Любен Каравелов] чисти наргилето на кир Яни, аристократ с дълги каравани, и учи езика на боговете — и на фанариотите, — за да плюе с отвращение върху всяко гъркоманство през цял живот. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 238. В родната къща на Иван Вазов .. Заговорихме за Иванчо Йотата, за хаджи Смиона, за хаджи Ахила, които сега седяха усмихнати, сякаш живи. — Помня го аз — заяви събеседникът ми. — След Освобождението беше жив. Същият си е хаджи Лилко, само формата му беше чохена, ходеше с дънести до земята потури — каравани. П. Стъпов, ОФ, 1950, бр. 1807, 4.
2. Диал. Гащи от памучно платно или тънък плат без крачоли; караванки (Н. Геров, РБЯ II).