КАРАВЀЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Каравелист1. И като говори още веднъж за опита на каравеловци да накарат противника си да отстъпи, той [Стоянов] забелязва храбро отдалеч: „Само това не мога направи“. М. Арнаудов, БКД, 205. Каравеловци се върнаха назад, а пътниците се спуснаха към един дълбок дол. А. Каралийчев, ТР, 172.