КАРАГЬОЗЛЪ̀К, мн. ци, м. Простонар. 1. Само ед. Фокусничество; карагьозчилък.
2. Прен. Палячовщина. — А господарят хем ще си знае, че поне половината от приказките са лъжа, че селяните са закопали зърно и пари, хем, че не може за нищо на света да се добере до скритото. .. Младият Пазвантоглу чакаше да види сега целия този карагьозлък и му беше смешно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 445-446.
3. Смехория, смешка.