КАРАЍБСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до караиби или принадлежи на караиби. Капитанът бе обиколил с малка флота западния връх на острова, като бе тръгнал от караибското рибарско пристанище Батабано. К, 1963, кн. 2, 32. Караибски земи.
2. Който се отнася до караибски език или се състои от караибски езици. На о. Куба и на околните по-малки острови повече разпространени са местните езици от караибската група. ВН, 1961, бр. 3009, 4.
◊ Караибски език. Езикозн. Език на караибите в епохата на откриване на Америка.