КАРАКА̀Л м. Граблив бозайник, подобен на рис. Felis caracal.

— От фр. caracal през рус. каракал. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.


Източник: Речник на българския език (онлайн)