КАРАКАЧА̀НИН, мн. каракача̀ни, м. 1. Мъж от малобройно население на Балканския полуостров, говорещо старинен северногръцки диалект и обитаващо през лятото високопланинските пасища в планините Пинд, Шар, Пирин, Рила, Родопите, Стара планина и Средна гора, а зиме — полетата на Тракия и крайморските райони на полуострова. — А де се губи толкова време бе, странджански вълк? — разтърси яките плещи на гостенина зарадваният каракачанин. Ив. Гайдаров, ДЧ, 85. Бай Димо не се питаше какво е смъртта, никога не бе си задавал тоя въпрос, дори, когато каракачанинът замахна с брадвата, лъскавото острие просвистя на сантиметър покрай главата му. Р. Михайлов, ПН, 195.
2. Само мн. Мъжете, жените и децата на това население. Тия хора идеха от дън горите. .. Каракачани — векове са живели в опушените папратови колиби, обличали са се със същите тежки вълнени дрехи, яли са същото мляко с качамака. Н. Тихолов, ДКД, 142-143. По най-високите поляни, където по-рано бродеха каракачаните и обираха каймака на порасналите до пояс тлъсти паши, изпратиха стадата си на лагерно летуване. А. Каралийчев, ПД, 79. В ранната утрин са плъзнали големите стада на каракачаните и като ветрило поемат нагоре към хълмовете. Ламар, ПР, 8. Макар и временни, жилищата на каракачаните са солидни, с кръгла основа и конусовиден покрив, покрити с шума, а в планините са направени главно от оплетени пръти.