КАРАКАЧА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до каракачанин, каракачани или принадлежи на каракачанин, каракачани. Ще отворите вратата, когато пожелаете... когато дотрябва... и ще се озовете сред брадясали страшни хора, наметнати с каракачански кебета! А. Страшимиров, Съч. V, 285. То беше голямо, черно, с дълга космата опашка и с увиснали уши, каквито са ушите и козината на каракачанското куче. Й. Йовков, АМГ, 25. Под скалите, .., отдясно на пътя стояха четири или пет каракачански колиби. Й. Радичков и др., ГСП, 143. Каракачанска носия.
◊ Каракачанска овца. Порода планинска овца с къса опашка.