КАРАКАЧА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете (момче или момиче) на каракачани. Цяла тумба каракачанчета сбираха горски плодове в козинявите торби. Л. Галина, Л, 68. Към средата на първия час вратата на класната стая се отвори. Влезе дядо Пантелей, като избутваше пред себе си едно каракачанче с пъстри вълнени чорапи, с везана престилка и сукман. Л. Галина, Л, 77.
2. Млад каракачанин или млада каракачанка.