КАРАКО̀НДЖУЛ м. Простонар. Караконджо. Досега бях слушал само приказки за караконджули с огнени очи, за дяволи с дълги опашки и разбойници с остри ками. СбЦГМГ, 416. После, като излязох на двора за една малка работа, двама синковци налетяха отгоре ми, същински караконджули, но от месо и кости, и доста яки. А. Гуляшки, ЗР, 79. Ходи нощно време като караконджул да надничаш в празния обор, ама само таласъми се гонят в него. В. Нешков, Н, 409.
Прен. За човек, обикн. жена с грозен и страшен външен вид. „Ами ако срещна мъжа на Пена Делибашовата, дето се връща все в малките часове? Какво ще кажат хората, какво ще каже пустата му Пена. Чунким съм умряла за нейния караконджул, ама на, ако отвори една уста, ако каже, че съм излизала максус да му се покажа в копринената си нощница с белите дантели.“ ВН, 1960, бр. 2669, 4.
— Друга форма: карако̀нджол.