КАРАКО̀НЧО, мн. -вци, м. Простонар. Караконджо. Щом се свърши кадението, то баба взема една тепсия и туря на нея по малко от всяко едно ядене; туря така също и пепел от огънят и неварена леща. Всичкото това се употреблява за лек. С лещата лекуват сипаничавите овце, а с пепелта изгонват таласъмите и каракончовците. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 521. Ако е вредително да плашиме децата си с различни дяволе, със самодиви, с каракончовци и пр., то е хиляди пъти по-вредително да ги плашиме с онова високо същество, към което желаеме да им внушиме благоговение и любов. Знан., 1875, бр. 10, 154. Те и децата си ще научат криво да разбират чистите религиозни истини и обряди и да вярват и да се плашат от таласъми, каракончовци, вампири и прочие и прочие. ПСп, 1876, кн. 11-12, 40. Детето не можеше да заспи, защото го бяха изплашили с каракончо, който влизал всяка вечер през комина в стаята. Δ Сестра ми ходи нощем по балкона като каракончо.
Прен. За човек, обикн. жена с грозен и страшен външен вид. Жена му е такъв каракончо. Срещнеш ли я нощем — ще умреш от страх.