КАРАКУ̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Каракулов. Щом влезе в коридора, бай Коста, .., поздрави Страшимиров, ръкува се с него, разгледа балтона му, поглади каракулевата подплата, сетне потупа Страшимиров по гърба. СбАСЕГГ, 103.
