КАРАКУ̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от каракул (в 1 знач.). Каракулско агне.
2. Който е направен от каракул или представлява каракул (във 2 и З знач.). Овчарите, .., навесили по шиите си каракулски кожички, за да покажат, че и те знаят нещо ново, забраха прочутия пастух Трофименко. Ст. Даскалов, СД, 500.
◊ Каракулска овца. Порода овце, произхождаща от Туркестан, от агнешките кожи на която се получава астраган; каракул (в 1 знач.). Повдигнал се е въпрос да се докарат у нас и каракулски (астрахански) овце. Бълг., 1902, бр. 529, 2. — В другите страни се доят само някои грубовълнести овце или тези от рода на каракулските, на които агнетата се колят на 1—3-дневна възраст, а у нас доим всички овце. Г. Ралчев, ДМЖ, 27.