КАРАКУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Разг. В съчет.: Агне каракулче. Агне от каракулска порода. Никой не разбра как стана тая работа, че с делегацията за Съветския съюз замина и Цветко Буачката, .. Замина си така, .., отиде си с вехтата полушубка и къдравия калпак, направен от кожичките на агнетата каракулчета, които бяха завъдили в стопанството. Ст. Даскалов, СД, 507.