КАРАМЀЛ м. 1. Само ед. Тъмнокафява стъкловидна маса с горчив вкус, получена при загряване на захар или гликоза, която се използва за оцветяване и придаване на специфичен вкус и аромат на захарни изделия, сладкиши, питиета и др.
2. Вид бонбон от препечена захар, в който има някакъв пълнеж. Касабов се усмихна, посегна, взе от кесията върху масата един карамел, разви го бавно и го сложи в устата си. Ст. Дичев, ЗС I, 405. А под тая кора [на блока] са скрити вече всичките сюрпризи за един годеник: захар, .., книжно торбенце с бонбони и карамели — от ония, с любовните куплети на розовите книжки. Д. Калфов, ПЮН, 124. // Разш. Твърд захарен бонбон, увит в книжка. Продавачи от наркоопа, .., продаваха лимонада, леблебия и карамели и кутийки с разноцветни книжни конфети. А. Гуляшки, ДМС, 117. — Окичихме я [елхата] с разни книжни фигурки, фенерчета, боядисани орехчета и карамели... Д. Кисьов, Щ, 394. — А в града правели ракия от карамели — каза Тодор. — Разправяше едно момче по влака, работник във винпром... Двайсет тона, казва, карамели докараха залепнали за книжките и — право в казаните... Г. Мишев, ЕП, 221.
◊ Карамел му. Вид полутвърд бонбон, приготвен от захар, нишесте и др. и ароматизиран и оцветен с карамел.
— От исп. caramel(o) през фр. caramel.