КАРАМФЍЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от карамфил. Слановски стисна грапавата длан на Митьо Ганин и му предложи стол. От прага го гледаше със светнали очи Бойка, запретнала ръкави, боднала в косата си червено карамфилче, усмихната и щастлива. В. Нешков, Н, 282. Но тъй като на министъра сега за пръв път се удаваше случай да види най-сетне и той подписа му, Кикиридков подръпна нагоре сатенените си полуръкави, постави ново перце в перодръжката, после поднесе десетина пъти под носа си едно разчорлено карамфилче и топна в мастилницата. Д. Калфов, Избр. разк., 132. Той я попита, как се вика това чудно цвете със светлозелени листа, което царуваше с хубостта си над всичките теменуги, момини сълзи, лаленца, карамфилчета. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.
— Друга (разг.) форма: каранфѝлче.