КАРАУ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до караул, свързан е с караул. В това време пристига командирът на въздушни войски. Слиза от автомобила си па стотина метра от самолета сам. Без да е придружаван нито от дежурния офицер, нито от караулния началник. А. Станоев, П, 144. В града бе останал много малък гарнизон, а още по-малко бяха старите войници, които носеха караулната служба. П. Вежинов, ЗНН, 96. Преплавах канала, но преди да се изкача на караулната стена, експлозивът избухна. Ал. Гетман, ВС, 145. Тридесет и една бараки се издигат сиви и мрачни сред голата и пуста местност. Те приличат на обикновени работнически бараки, но бодливият тел, който обгражда лагера и Караулните кули, говори много красноречиво. ВН, 1960, бр. 2656, 4.
2. Който е предназначен за караул (в 1 знач.). Светлик блещукаше по прозорците също и на високото караулно отделение в другия ъгъл на казармата. Чернев мина край там и се взря в един малък осветен прозорец. А. Страшимиров, Съч. I, 193. — Пуснете ме, бей, жив ще си изгоря!—ревна от караулната стая бедният Балан. Той от вчера стоеше затворен .. А сега той мислеше, че има пожар, като се гърми, та се късаше в затвора си. А. Страшимиров, ЕД, 190. Със засъхнали гърла спираме пред дълга кирпичена стена с празни караулни будки. Г. Готев, ПШ, 10. Полковник Цанев слезе от колата и се отправи към караулното помещение. Д. Казасов, ВИ, 281.
3. Като същ. караулен, караулния<т> м., караулни<те> мн. Лице, което стои на караул. — Не зяпай!... Давай по-бързо! — сърдито се обади караулният. —Давай, да не играе прикладът... Войниците с труд ни поведоха по обратния път. П. Вежинов, ЗНН, 80. На хайдутите беше додеяло да лежат неподвижни в храсталаците край пътя, когато възкаченият на един бряст караулен тихо подсвирна уговорения знак — беят идва. Н. Хайтов, ШГ, 149. Понякога Наско дни наред престояваше като караулен. Ив. Хаджимарчев, ОК, 198. На обед, когато тръбачът изсвири отбой, караулните видяха, че покрай сградата се примъква група войници. Кл. Цачев, В, 290.
4. Като същ. караулното ср. и караулна<та> ж. Разг. Помещение, в което стои караул (в 1 знач.). Аз се виждам изправен по средата на затворническия двор, виждам стройния полковник, изричащ тия думи, гледайки към вътрешната стена, зад която до караулното бесеха осъдените на смърт. К. Георгиев, ВБ, 116. В караулното, в ротните канцеларии и щабните помещения под жълтата, нездрава светлина на горящия петрол дремеха или спяха препасани в бойна готовност офицери. Ем. Станев, ИК III и IV, 421. Такива неща обикновено ставаха известни в дворцовата канцелария и в караулната и едва тогава стигаха до княза. В. Геновска, СГ, 155. — Да я запечатаме [канцеларията]! — завикаха. После отидоха в общината и Странджев с училищния печат запечата с червен восък всичките врати, освен караулната. А. Страшмиров, А, 622.