КАРАУ̀ЛНИЦА ж. Разг. Караулка. Навлякъл одеждите на звъничен гавазин, той дебнеше като овчарски пес зад входната врата и дялкаше по цял ден с теслата, за да поправи изостаналата караулница, гдето преди време бе живял първият телохранител на Махмуд бей. А. Христофоров, А, 123. Стотина крачки до караулницата му се сторват безконечни. Лицето му се облива в пот и той всяка секунда очаква да чуе заптийската команда: „Дур!“, но заптиетата го пропускат да мине, без дори да мръднат. Н. Хайтов, ШГ, 132. Македонски се приближаваше към турския бряг и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците. Ив. Вазов, Съч. VI, 65.