КАРА̀ФА ж. Диал. Гарафа. Слугинчето изнесе от кухнята карафата за вода и влезе в първата стая. П. Вежинов, ДВ, 151. Художниците търсят нови форми за вази, бокали и карафи. ВН, 1952, бр. 183, 1. Най-сетне спря на едно място и лакомо зачете. Нищо не го смущаваше, нищо не му пречеше. Нито тревожният писък на хавана, .., нито сновенето на двете аптекарки ученички, които непрекъснато дърпаха чекмеджетата, отваряха и затваряха карафи. Д. Калфов, Избр. разк., 159.
— Ит. caraffa през гр. καράφα.