КАРАШЍК. Простонар. 1. Неизм. прил. Размесен, смесен.
2. Като нареч. Смесено, заедно. Един стражар поведе Добринка из улицата. Аз подире им топуркам, .. Стигнахме училище „Фотинов“: мъже, жени, карашик, всички вътре. Ст. Мокрев, ПСН, 167.
— От тур. karişik.