КАРБЍД м. 1. Хим. Химическо съединение от въглерод с различни елементи. Земните недра са изригвали през кратерите на вулканите нажежени маси, всред които е имало и много карбиди — съединения па въглерода с различни метали. Д. Пеев, ЖДП, 9.
2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен. Големи количества варовик се употребяват за производство на карбид, от който се получава ацетилен, необходим за различни органични синтези. В. Цокова, ВС, 40. Лъхна го познат дъх на карбид и нефт и той ясно чу съскането на струговете. Д. Кисьов, Щ, 7.
— От лат. carbo ‘въглен’.