КАРБЍДКА ж. Разг. Карбидна лампа. Върви бавно, с тежка крачка. Очуква скалите, оглежда крепежа. В тъмното мъждука пламъкът от карбидката... Т. Монов, СН, 259. Бледата светлина на карбидката не можеше да достигне тавана. РД, 1961, бр. 64, 2. Преди избухването на гърмежите, в рудника беше много тихо — чуваше се дори съскането на карбидките. Л. Галина, Л, 91.