КАРБО̀ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до карбол; карболен. Тоз час една широка струя от карболови пръски обля ми дрехите и лицето. Ив. Вазов, Съч. XII, 89. Карболов разтвор. Карболова миризма.
◊ Карболова вода. Мед. Двупроцентов йоден разтвор на карболова киселина. Карболова киселина. Хим. Фенол, карбол (в 1 знач.). Чрез дестилация на чайните листа от няколко време се получава масло, наречено „титрол“, което не е отровно и мирише приятно и което надминава дезинфекционните свойства на карболовата киселина. ПН, 1933, кн. 7, 108.