КАРБОНА̀Т м. Хим. Сол на въглената киселина. Веществата, които се употребяват за правене на обикновено стъкло, .., са пясък, варовик и карбонат или сулфат на натрия. Хим. IX кл, 1950, 51. в зависимост от състава на околната среда металите могат да образуват при своето окисляване най-различни съединения: сулфиди, .., карбонати и пр. Св. Райчева, К, 11. От карбонатите трябва да споменем варовиците и доломитите около Попово, Живата вода и с. с. Крапец и Боснек. П. Делирадев, В, 57.

— Фр. carbonate или нем. Karbonat.


Източник: Речник на българския език (онлайн)