КАРБОНАТИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Хим. Явление, при което полученият при окисляването на органическите вещества въгледвуокис, в съединение с водата, дава карбонати; карбонатизиране. Водата действува химично на скалите чрез разтваряне, хидролиза, хидратизация и карбонатизация. Г. Георгиев, П, 199. При хидролиза или карбонатизация на съдържащите магнезий минерали се получава магнезиев бикарбонат — .., от който растенията вземат необходимия им магнезий. П. Боянов, П, 213.