КАРБОНИЗАЦИО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. В който се осъществява карбонизация1. Амонячносоленият разтвор, .., се изпраща в чугунена колона, наречена карбонизационна .. В нея изходните материали се превръщат в натриев бикарбонат. Хим. VIII кл, 1965, 93. Пусната е вече в пробна експлоатация парната содова пещ, а неотдавна започнала работи и четвъртата карбонизационна колона в цеха за калцинирана сода. ВН, 1961, бр. 3167, 2.
КАРБОНИЗАЦИО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася към карбонизация2. Карбонизационен метод.