КАРДАМО̀Н м. 1. Индийско ароматично растение, зърната на което се употребяват като лекарство и като подправка на ястия и напитки. Elettaria cardamomum. В плантационните стопанства, .., се произвежда за износ кафе, .., индиго и кардамон, чиито плодове съдържат етерни масла и се използуват в производството на ликьори. Е. Андрейчин, Л, 7.

2. Зърната на това растение. Подправките и промишлените култури, които щатът [Керала] дава чер пипер, кардамон, .. и други, донасят големи доходи. РД, 1958, бр. 215, 5.

— От гр. καρδάμωμον прeз фр. cardamom, нeм. Kаrdamom или рус. кардамом. — Друга форма: кардамо̀м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)