КАРДИНА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кардинал1. Кметството е старинен кардиналски замък и е претъпкано с богатства, завещани от вековете. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 370. — Но питам се, о, Константине, ако един папа и един кардиналски съвет приемат за свое дело твоята концепция, какво още трябва да направиш самият ти, та да бъде единството ни пълно? Й. Вълчев, СКН, 555. Кардиналска тога.

Кардиналски прах. Остар. Хинин; графски (езуитски, йезуитски) прах.


Източник: Речник на българския език (онлайн)