КАРЀЗ м. Простонар. Омраза, злоба, злопаметство. И заразправя баба Кита стари вражди между Коля — Герчова баща — и неин Генка; .. Били се, кръв, — на черга донесли Генка. И оттогава — карез, — не се поглеждат. Ц. Церковски, Съч. III, 87. — Ударили го сиромаха за нищо и никакво, ей там над Сушица в шумака. — Дали нещо по карез? — Кой знае... Не вярвам да е по карез, ами тъй. Ц. Гинчев, ГК, 275-276. — Гледа го [Кольо], тъй да речеш, да го погуби... То се е бивало карез, но пък и такъв! Ц. Церковски, ТЗ, 47. Гражданинът минува времето си в междуособни карези и гонитби и често си служи и с клеветата. Пр, СбПер. п II, 155.
◊ Имам (гоня, диря, държа), карез. Разг. Настроен съм зле към някого, мразя, преследвам някого, за да му отмъстя за нещо, да му напакостя. — Ще дам, защо да не дам! И на него ще налея, да не мисли, че нещо му имам карез, ама да си гледа службата! Кл. Цачев, ГЗ, 113. Изказаха се и други и го разпънахме на кръст заради примиренчество. Но ние не гоним карез. Целият колектив единодушно го пое на поръчение, докато се поправи. Черемухин, ПД, 31. —Закарайте ги в касабата, съдете ги там, наказвайте ги, че иначе, господин капитан, селото ни ще се смрази, ще ни дирят карез. Ем. Станев, ИК III, 244. Нижеше [бай Никола] своите безбройни ловджийски истории. Сега редът беше на вълка. — В такава нощ вържи отсреща па рида един кон и едно магаре и иди утричка да видиш: конят цял, магарето го няма... Той му държи карез... Врекло му се веднъж, че ще му се даде да го изяде, па го излъгало... К. Константинов, ППГ, 293.
— От араб. прeз тур. garez. — Друга форма: гарèз.