КАРЕЗЧЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Злопаметен, отмъстителен; карезлия. Ще бегаят [двамата братя], .., / от комшии прислужници, / прислужници одумници, / карезчии завидници. Нар. пес., СбНУ II, 3.
