КАРИАТЍДИ мн., ед. (рядко) кариатѝда ж. Архит. Женски скулптурни фигури, които са използвани като подпорни колони и същевременно за украса на древен гръцки храм и са въведени като такъв елемент в архитектурата. Дъгите, върху които лягат крилата на стълбата, се носят от трифигурни скулптурни групи, .., кариатиди подпират конзолите на плафона. М. Бичев, АНВ, 490.
— От гр. καρυάτιδες ‘деви, жрици в храма на Артемида в гр. Кариа в Древна Гърция’.