КАРИКАТУРЍСТ м. 1. Изк. Художник сатирик или хуморист, който като изкривява или преувеличава характерни белези или черти на някого или нещо, осмива, бичува, дава критична оценка на дадено лице, явление или събитие. У нас и в целия културен свят Илия Бешков носи името на голям карикатурист. Ст. Сивриев, ЛФ, 1958, бр. 5, 3. На първо място тук са представени многобройните художници. Майстори на букви, майстори на винетки, карикатуристи, портретисти, пейзажисти. Г. Караславов, ПМ, 85.
2. Писател, който описва явленията от живота карикатурно. Ние сме чували най-сърдечно интимния човешки зов да прозвучава в стиховете на нашите лирични поети, .. Но ето че го чуваме със същата топлота и лиричност от един остър карикатурист и сатирик. Е. Каранфилов, Б III, 130. Всяка фраза на писателя е един замах на карикатурист, който нахвърля черта по черта чудатия образ на осмивания герой. Б. Ангелов, ЛС, 236.
— От ит. caricaturista през рус. карикатурист.