КА̀РЛИЦА ж. Диал. 1. Дървена част на седло.
2. Седло без тапицерия.
3. Копаня за плакнене на лъжици, паници и под.
— От нем. Kärle през схр. карлица. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
