КА̀РЛОВЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което е родено или живее в Карлово. Роди им се момченце — хилядното карловче за годината.
2. Млад карловец или карловка. „И какво правеха тези турски потери? Търсеха едно наше карловче, на име Васил Иванов бивш някогашен учител в това село“ [Войнягово]. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. „По-полека, Недке, оро води, / напраши си кундурките!“ / — „Ко ги праша, мамо, нек да ги праша — / не си ми ги, мамо, ти купила, / купи ми ги, мамо, войничето, / войничето, мамо, карловчето!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 316.