КАРНА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Вид тънка наденица. — Баща ти май го няма още? — попита тя. — Сигурно е при Наньо — без да остави книгата, отвърна Милчо. — Прави едни карначета... Да му опустее и пиенето и животът!... А. Михайлов, ДП, 72. Снощи бях поогладнял .., та в „Пеликаните“ има карначета, аз се поотбивам сегиз-тогиз. Т. Каменов, Оп, 17.
2. Диал. Кебапче (Л. Андрейчин и др., БТР).
— От рум. karnache.