КАРНЀТКА ж. 1. Карнет (в 1 знач.). — Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат. Болния преглеждаш две минути, а графите попълваш десет минути! Н. Каралиева, Н, 121. Ту на „ти“, ту на „вий“ — надзирателят извади карнетка и ми състави акта. Д. Калфов, КP, 87. Преди обед той [салонът] имаше търговски вид. Мъжете, стегнато облечени, .., четяха борсовите страници на големите вестници. Някои шареха по карнетките си многозначни цифри, а други пишеха чекове. Г. Белев, КВА, 93.
2. Остар. Трамвайна карта за няколко пътувания. Преди време предаваха пет или десетместни карнетки за всички трамвайни линии.
— От фр. carnet.