КАРТАГЀНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на древната робовладелска държава Картаген, възникнала около VII в. пр. н. е. на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка. Към 465 г. преди нашата ера картагенецът Ханон пътува по западните брегове на Африка. Д. Славчев и др., БМ, 4. Картаген бил един от главните занаятчийски центрове на стария свят. Многобройната му войска се състояла главно от наемници. Римляните наричали картагенците пуни. Ист. V кл, 116. Финикийци и картагенци, .., византийци и сарацини са водели кървави битки за поробване на храброто местно население [на о-в Сардиния]. ВН, 1959, бр. 2595, 4. Битвата, за която е слово, бе станала в л. 216 пр. Хр. между римляни и картагенци. Г. Кръстевич, ИБ, 515.