КАРТЀЧНИЧКА ж. Умал. от картечница; малка картечница. — Ех, да мога да пипна тази картечничка! въздъхна мечтателно той [Миньо]. — Па да видят тези кокошкари как се стреля. Г. Караславов, Избр. съч VI, 366.


Източник: Речник на българския език (онлайн)