КАРТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя план, скица на район, обект и под. на самото място. Като учител в София той започва системни геоложки проучвания на Западна Стара планина, като обикаля и картира и големи площи от Източна Сърбия. Ив. Борисов, НПГ, 36. картирам се страд. Преди всичко ще трябва да се проучат и направят достъпни всички пещери в окръга, .., да се картират самите пещери. Е, 1964, бр. 7, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)