КАРТЍРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от картирам и от картирам се; картировка. Трябваше да се установи при детайлно картиране сложната геоложка обстановка в района на цялата язовирна система: стената, чашата и другите хидротехнически съоръжения. Ив. Борисов, НПГ, 55. Картирането на пещерите и изследванията на сладките води до морето, .., беше друго постижение на младите изследователи. HTM, 1961, кн. 12, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)