КА̀РТИЦА1 ж. Рядко. Умал. от карта1; картичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
КА̀РТИЦА2 ж. Диал. Умал. от карта2 (в 1 знач.); бъкличка, картичка2. Локомотивът изсвири, картици и китки захвърчаха, цалувки се размениха. Тренът потегли тихо. Бълг., 1902, бр. 513, 2.