КА̀РТИЧКА1 ж. 1. Умал. от карта1 (в 3, 5 и 6 знач.). Тези двата тропици можете и на малката ни картичка да видите. Горния съм забележил с цифрите В и Γ, α долния — с Д и Е. П. Кисимов, OА I (II) (превод), 34.
2. Картонче, обикн. правоъгълно, с някаква снимка или рисунка от едната страна, което от другата страна може да се напише като писмо и да се изпрати по пощата; изглед. — Довиждане, Николинке... Хем да се обадиш... Драсни там една картичка. Г. Райчев, ЗК, 70. Неговите картички и писма, който получавах през тия години, 6яха писани винаги в шеговит тон. М. Кремен, РЯ, 89. Картичка с нарисуван бял трендафил. Войникът я праща до сестра си и пише: „Поими како и го нареди на стената, защото и аз съм весел като туй цвете бял трендафил, но ако останем и туй лято — ще повяхна“. А. Каралийчев, ПГ, 167. Къде се изгуби свекърът? — питаше се тя. Защо нямаше писмо от Алекси? Защо и Стойко не се обадеше поне с една пощенска картичка?... Г. Караславов, С, 186-187. Само през месеците, в които бе ходил на запасна военна служба, той ѝ бе пращал отворени картички и бе получавал също такива отворени картички с по няколко грижливо· написани сдържани редчета. И сега изведнъж — писмо! П. Вежинов, ВР, 210. Илюстрована картичка. Коледна картичка. Поздравителна картичка.
3. Обикн. в съчет.: Визитна картичка. Тънко картонче с нечие име, адрес и професия, което се дава при посещение, при размяна на адреси или се изпраща като честитка. Дермански му [на селянина] подаде визитна картичка: — На, тука ми пише адресът, ако потрябва. Г. Райчев, ЗК, 17. — Заповядайте! Ето кой съм аз! — Гороломов подаде на непознатия картичката си. Й. Йовков, ПГ, 189. — Дошла съм да ми напечаташ картички. И аз искам да поздравявам за празниците... Ем. Станев, ИК III, 114. // Разг. Нещо, което е характерно и представя някого или нещо. Трима най-големи художници на Мексико, трима световно признати чудотворци на четката, .. Те са визитната картичка на тази страна. Л. Стефанова, ВМД, 16.
4. Остар. Снимка, фотография. Картичките имат особена прелест за мене, осияни от лика на добрата ми приятелка. Ив. Вазов, ПЕМ, 88. — Моята на два пъти ми иска картички: извади се на портрет и ми го проводи да те видя какъв си станал. А. Каралийчев, НЧ, 72. Поглеждам аз жълтеникавата картичка: вместо личице, личи някакво петънце, а всичко останало — мътна мътилка. О. Василев, ЖБ, 195. Отваря [кутията] — ужас! Писма, полуизсъхнали цветя, фотографии, любителски картички ·— все на едно и също офицерче. Г. Стаматов, Разк. II, 43.
КА̀РТИЧКА2 ж. Диал. Умал. от карта2; бъкличка, картица2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.