КАРТОГРА̀ФИЯ ж. Спец. 1. Наука за методите при съставянето на географски карти. Развитието на физикогеографските изследвания става причина и за развитието на нови географски направления в картографията и картосъставянето. Пристъпи се към съставянето на геоморфоложки, хидроложки, климатични и биогеографски карти. Вселена 69, XLV.

2. Съставяне и чертане на географски карти; картографиране, картосъставяне. Наред с развитието на географията върви и развитието на картографията. Появяват се голям брой карти и атласи. А. Бешков и др., ИГ, 183.


Източник: Речник на българския език (онлайн)