КАРТОИГРА̀Ч м. Мъж, който има навик, обича да играе на карти. Преди десетина дни картоиграчите играха цяла нощ. Мато обра парите на всички и оттогава и тримата чакаха удобен момент за реванш. В. Нешков, Н, 96. Филчо слага пистолета до себе си, изважда едно тесте карти от джоба на ризата си и започва да ги смесва като стар, обигран картоиграч. К. Калчев, ПИЖ, 62.