КАРТОИГРА̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Играене на карти; картоиграене, картоигране. Да стане Делчо примерно момче, да не се пропие, да не се хване с картоиграчество, както бе виждал такива изпортени младежи тук и там. Кр. Григоров, ТГ, 14.
