КАРТО̀ФЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на картоф или от картоф (в 1 знач.); картофов. Картофените гнезда се бяха разперили по браздите като зелени чадърчета. Б. Несторов, АР, 94. Картофени грудки. Картофени култури. Картофени растения. Картофено листо. Картофен разсад.

2. Който е засаден с картофи (в 1 знач.). Кавалерийският кон се изправи на задните си крака и в тръс премина картофената нива, зад която тренът отново хлътваше. Ем. Станев, ИК III и IV, 457. Картофена градина. Картофени площи.

3. Който е приготвен от картофи (във 2 знач.). Баба Георга беше сложила трапеза: един голям хляб, сирене, картофена яхния, кисели краставици. А. Каралийчев, С, 61. Татко режеше лука за картофената салата. Ст. Христозова, ДТСВ, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)