КАРТОФО̀Р м. Остар. Картоиграч; картофорин. Отвратително страшни са последиците от комара, мислеше Андреев; а без да знае защо стана му тъй приятно като си спомни: насядали около масата, замълчали, хванал с треперлива ръка картите, бавно измъква долната карта, .. В този миг на ожидание душата изпитва такива усещания, за които е слаба речта на картофора да ги изкаже... Ив. Кирилов, Съч. II, 90-91. Двамата щастливи съпрузи, .., чуха равнодушно това известие за самоубийството на отчаяния картофор, техен съсед в Пловдив. Ив. Вазов, Съч. XXV, 97-98.
— От рум. cartofоr.