КАРТУ̀Ш1 м. Спец. Рамка със скулптурни или графични орнаменти, наподобяваща шит или леко разгърнат свитък, в която се изписва надпис, вензел, емблема и под. Втора вълнообразна линия образуват картушите над нишите и гирляндите, които ги свързват. М. Бичев, АНВ, 285. Той работи кутия за фамилни ценности. .. Идеята е: стилизиран картуш, на който ще се издълбае надписът. НК, 1958, бр. 47, 1.
— От фр. cartouche ‘винетка, дъсчица с надпис’.
КАРТУ̀Ш2 м. Остар. Патрон. Воловата чанта, .., са скъса, тупна на земята и картушите от револвера му са разпилеха по пътя. З. Стоянов, ЗБВ I, 287. В много писма пишеше Апостолов как имало готови във Влашко толкова стотини пушки от най-новата система, имало толкова хиляди картуши с толкова револвера. НБ, 1876, бр. 53, 205.
— Фр. cartouche. — В-к Нова България, 1876, бр. 53, 2.