КАРУСЀЛ м. Остар. 1. Детска въртележка със седалки, обикн. фигури на кончета, лодки, самолетчета. При завоя на една алея се отвори една площ, на която са установени карусели и люлки за децата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Докато се мотаех притеснен по етажите, пред очите ми като в карусел се въртеше човешката тълпа, делнична и забързана. П. Вежинов, Б, 24.
2. Препускане с коне в кръг (Ст. Младенов, БТР).
— От ит. carosella през фр. carrousel или рус. каросель.