КА̀СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на каста, характерен за каста. Това са брамини. Личи по кастовите знаци, изрисувани по челата им. Т. Кюранов, АП, 66. Кастовата система, най-характерната черта на старото индуско общество, дели хората на четири групи. Т. Кюранов, АП, 23. Спас не очакваше да се радват на пагона му. Самият той отдавна беше намразил прусашката военщина, която делеше офицерството от народа с пропастта на кастовите привилегии. Д. Добревски, БКН, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)